Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Наши читатели помнят, че щом се появи наш свещен въпрос, един от знаменити атински богословци от жалости умря от внезапна смърт като от гръм ударен!

Гърци отведнаж почувствуваха каква люта рана ще им нанесе решение того въпроса и внезапу се явиха в сенату им страшни оратори, кои явно се опълчиха и говориха, че гръцкое правителство трябва да вземе деятелни мерки да възпрепятствува на тойзи български въпрос! Нихни атински публицисти не пощадиха ни варварски си изражения, ни гнусни си клевети против тойзи наш въпрос, кокто и сега еще някои си от тях следуват да извергаят непристойни за днешни век изражения. Най-после гръцки им изтуплени глави измислиха и решиха да изпроводят в Цариград един от знаменити си оратори за посланик при Вис/окая/ порта, кому едно от главни предприятия да бъде това, т.е. да се труди на всеки начин да възпрепятствува на наше искане. Ето що ни съобщиха о тому една особна дописка от Цариграда:

Ако някои европейски журнали, следещи по плановете на клерикалната партия, имат интерес да сплитат делата за нашите българе с лъжливите взглядове и известия, други обаче, които нямат такъв интерес и които се наричат либерални, представляват работата в същия й свят. Ето например какво се говори в една дописка на един италиански журнал за българскийт въпрос по случай на определението на новий елински посланик. „Новий посланик елински при Вис/окая/ порта г. Марко Рениери е человек с висок ум и владее едно забележително красноречие. Той беше по-напред сътрудник на един атински журнал и професор в Атинский университет. Той имал наставление да се възпротиви на потвърдението на българската йерархия, като се придържава за идеите на Ипсилантите и на Суците, виновници на елинската буна. Но твърде е страшна таквази една система, която за своята народност и за своето честолюбие иска да потъпче народността на другите. Аз мога да ви уверя, че ако българете, от една страна, се гнусят от йезуитите и, те, от друга, не са никак разположени да извършват плановете на елинистите, каквото и да мислят за това г. Рениери и правителството му. Поради това посланичеството на г. Рениери ще има за неизбежно следствие само една тържествена несполука.“

Еще не могат бедни изтуплени гърци да се уверят, че златомечтайни им панелинизъм веке изчезна. Тии баснословни времена веке минаха. Сега же са наумили и пишат във вестници си да откупят от Турция Тесалия и Епир! Ние не можем друго да им кажем по настоящему освен следная българска пословица: „Юнак кон си кове и жаба крак подава!“

 

в. „Дунавски лебед“, Белград, 7 март 1861 г.

Край