Христо Ясенов
Алказар (Пародия)

Някога ний бяхме в „Алказар“,

в оня тих и светъл кът, където

келнера — човек ни млад, ни стар —

с пасти ни поднасяше кафето.

 

Там, посред пияна светлина

на стосвещни скъпи полилеи,

милваше ме с погледа не една

маска от напудрените феи.

 

А вино се лееше безспир —

пиеха думбази, кожодери —

и посред байганьовския флирт

мислеха за свойте далавери.

 

Всяка маска беше малък храм,

гдето грешни, мръсни и нищожни

вършеха без съвест и без срам

таинства и служби всевъзможни.

 

Помня, че през тая нощ снега

стелеше със бял саван земята

и като че някак на шега

със воал премрежваше стъклата…

 

… Ето ме сега на други бряг.

Ето ме във мойта тъмна стая —

пак край мен царува студ и мрак…

Аз седя, премислям и страдая.

 

И си спомням оня светъл кът,

гдето посред музиката тиха

многото охолни тоя път

вместо мен — край мен — шампанско пиха.