Христо Ясенов
Мироздание

Пред моя взор животът се разтвори

кат чашката на ведроцветен крин —

и аз пребродих всички кръгозори:

 

целувах свода знойноведросин

и славослових земната съблазън,

като прокуден и разблуден син.

 

Живота ми бе ярко отбелязан

с победите по триумфален път,

макар да бях с проклятие наказан.

 

И неведнъж целувах свойта смърт,

и неведнъж съм плакал от тревога —

безгрешно чист и раб на свойта плът.

 

Но и в скръбта на тая участ строга,

сред земното безпътие и срам

целунах злото и създадох бога —

 

и сам издигнах лъчезарен храм,

и мир създадох — нов и необятен —

и нему свойто слънце ще раздам.