Христо Ясенов
Изелина

Аз те чакам всяка сутрин, Изелина,

всяка вечер питам бледната луна

и сънувам твойто слънце, Изелина,

и сънувам твойта приказна страна.

 

Ти ми пееш през нависналите вейки

и ридаеш в непорочния ми плач;

ти си смееш през подранилите грейки

и в мъглата на задрямалия здрач.

 

И залутан из обагрената есен,

аз те търся и в горите, и отвън;

ти си краска в пъстроцветната ми песен,

ти си призрак в безначалния ми сън.

 

И когато, изостанал без родина,

аз потърся твойте приказни страни,

отвори ми своите порти, Изелина,

и певеца буреносен прегърни.