Пол Верлен
Поетическо изкуство

Брат, музиката преди всичко!

И затова аз предпочитам „Тек“

по-смътен, по от въздух лек —

без измерението нам привично.

 

Загатнат щрих, въздушно разтворим,

намерен образ с точност до сантим.

О, нищо по-добро от песен сива —

Неяснотата с Точността се слива.

 

Очите хубави изпод воала.

Трептящият на пладне жарък ден,

от есенния залез разхладен

и вечер, в звезден безпорядък, цяла…

 

Защото искаме Нюанса, брате,

не цвят, от полусенки цвят лишен!

О, чрез Нюанса само е сгоден

сънят с мечтата, вятъра с тръбата.

 

От Остротата по-далеч — опасно! —

Духа жесток, и от Смеха нечист —

разплакващи Лазурните очи,

и този чесън, в кухнята на баса!

 

Извий врата на Красноречието!

Добре ще сториш — силен ход напред,

внеси в римуването малко ред —

ако не бдим, къде ще стигне то?

 

О, кой ще каже мъките ти, Рима!

Дете ли глухо или негър луд

ни — от стотинка — изкова бижу,

що звук на кухо и фалшиво има?

 

Та, музиката изкови на струга!

Стихът ти нека бъде полет лек,

със който да се устреми човек

към други небеса, на обич друга.

 

Стихът ти да е смела авантюра,

от вятъра разпръснат в утринта,

дъхтящ на мента, билки и цветя…

Останалото е литература.