Пейо Яворов
Напред!

Уви! Кой може да търпи

да гледа с скръстени ръце,

когато има във гърди

човешки чувства и сърце?! —

 

Как тича с ножа да мъсти

в борба и огън клетий роб,

без жал полага си кости

и среща гордо смърт и гроб!

 

А днес? — Зад сините гори

наш брат въстанал е с[ъс] меч

за чест, свобода… там гори

борбата с пламен; там картеч

и жупел носи вярна смърт:

там меч с[ъс] меч се е преплел,

там, там героите днес мрът

в борба с[ъс] врага побеснел.

 

Пет века робство, тъмота!

Пет века варварства, ужас,

най-грозни мъки, теглила,

в[ъв] зверски нокте, зверски бяс

пълни се чашата — преля,

търпение всяко се свърши,

в[ъв] кокал ножът веч опря!

„Съдбата ножът да реши“,

прошепна робът и пламна.

Пламна, възкръсна мощен дух

във таз измъчена страна,

обляна с кърви; в тоз край глух —

„Или свобода, или смърт!“ —

повтаря днеска горский ек.

„Или свобода или смърт!“ —

робът проглася се човек.

 

Там братска помощ се ище,

подкрепа в святото дело,

там дълг човешки ни зове

да мрем за общото добро!

Позор! Позор ще е зарад нас,

ако оставим наший брат

в[ъв] този грозно-свещен час

да падне — втором превий врат.

Ще ни потомството презре,

ще се отвърне настрана,

историята нас ще прикове

в век на позорната стена.

О, трижд свещено е дело

за чест и волност да умрем;

нек викнем с роба наедно:

„Ах! Долу турския ярем!“