Пейо Яворов
Молете неуморно

Молете се на царя — златокъдър ден, — владика сребролик

над черното безмълвие: молете се на царя,

когато рано той, в роса изкъпан ден, ликуващ приотваря

на родния възток кристалните врата…

        Всеобличителен светлик

когато той прелей от край до край в нощта —

                с издигната десница

възнесъл пламнала факла —

озърнат и засмян, надвластен и честит, сред

                глухата мъгла…

На вихрокрила колесница,

когато отлети и своя щедър дар, с последен взор назад,

той лихо разпилее, — небокитен дар — разискрен звездопад.

Молете неуморно, сироти чада, в неведома тъмница:

„О царю, ние се боим! Когато се вестиш, пред твоя светъл взор

недвижими стоят, отрупани с цветя, вред скелети безмлъвни.

O царю, ние се боим! Когато отлетиш,

        мъстителни и стръвни

въстават сенки гмеж, и следом и пред нас, по

                схлупен кръгозор.

Боим се, остани! Боим се, наведи възнесена факла!“…

                Молете се на царя,

небесните врати когато той отваря,

— и в предсънни самоти, когато ги затваря.