Пейо Яворов
Все пак

…Но пак те любя аз. Любя те, защото

от тебе съм далеко — може би

тъй, както е далеко злото от доброто;

защото сме чадата може би

на две враждуващи съдби.

 

…Но пак те чакам аз. Чакам те, защото

обичам чудесата — може би

ще се досегнат с нас земята и небото:

защото и душата може би

без вяра нивга не скърби.

 

— И чакам влюбен аз: може би защото

пред радостите скръб ще избера,

до смъртен час за тебе да блуждай окото;

защото радостта ще избера —

от скръб за тебе да умра.