Пейо Яворов
На сестра ми

Не искай да узнаеш, на слънцето под зноя

— нещастник — откъде ме нещастия влекат;

не искай да узнаеш на тъмнини в покоя

— пустинник — за къде е пустинния ми път;

не искай да узнаеш онуй, в което сам

едва ли цел съзирам, едва ли смисъл знам.

 

И, сестро, остави ме измъчен да помина

край тебе ден в почивка, край тебе час в покой,

съвзел се, остави ме тогава да отмина

към скрития в живота предел в живота мой…

И светъл всевиновник отгоре ако бди,

той нека те с утеха най-щедро награди!