Пейо Яворов
Умри!

Мечта — в заглъхнала пустиня незаглъхнал звън,

и сън — видения засмени в тъжна самота…

Недей ме нивга ти за миналото пита,

не хвърляй в бъднините поглед устрашен:

пометено е вече, буря що помита,

и кой отгатна утрешния ден?

 

Желай, — желанието наше нека бъде сън,

и звън — що глъхне-не заглъхва, в края си без край.

А миналото мина, — опитен грабител,

на пръсти си отиде неусетно то,

и бъдащето иде трезвен довършител.

да чакаме ли ние и защо?

 

Умри, — смъртта ми нека бъде празник в самота;

мечта — мечтата ти в мой пламък нека догори.

Щастлив е, който в път надире не поглежда

и стъпки не брои оставащи напред —

и който отнесе усмихната надежда

отвъд света, през снегове и лед.