Пейо Яворов
Предчувствие

Към запад морно слънцето клони,

в предчувствия задъхан чакам аз:

надигат се от изток тъмнини, —

предчувствня — в душата зной и мраз:

отхожда смрътно бледен моя ден,

не ще се съмне нивга зарад мен.

 

Цял свят понесох в своите гърди

и всичко се превърна там на прах;

плачи, жена, която ме роди, —

вдън всеки плод безплодие узнах;

плачи, ридай, проклинай, о жена,

без отзив в глуха тъмнина.

 

И слънце пак ще да изгрей,

        ала отхожда моя ден;

все тъй, в лъчи, небето ще тъмней,

но то не ще смущава вече мен:

жена, в утробата ти ужаса познах

и паднах днес, и гина аз без страх.