Кирил Христов
Самота

Фучи фъртуната. Навънка зима люта

с дълбоки преспи е затрупала света.

Фучи фъртуната, нетърпеливо бута,

същ пътник закъснял, залостени врата.

 

Премръзнала е — хе, припира тя, не чака…

Да й отворя ли? Ще ли ми донесе

от живи хора вест?… — Открехвам; тя изплака

и ввря се бедната като бездомно псе.

 

1901, 1944