Кирил Христов
Напаст

Ний само няколко сме думи разменили —

Случайни думи във шума на празен свет.

Какъв е тоя жар по всичките ми жили?

Защо е моят ум всецяло с теб зает?

 

Вън зазорява се, денят пристига шумно,

А още буден съм и мъка ме гнети,

И в огън мятам се и шъпна аз безумно:

„О, как обичам те, как скъпа си ми ти!“