Кирил Христов
Писмо

Не ви обичам, нито Вие мен.

Ни ваший ум, ни моят кули зида,

До Вас не съм разсеян и смутен;

Но мога всеки миг да си отида.

 

Чиято и да бъдете — обида

Аз няма да изпитам. И блажен

Не ще съм, може, ако някой ден

В нозете си разплакана Ви вида.

 

И пак грижливо пази паметта,

Че съм летял със Вас така високо —

Осмивайки сам себе си жестоко.

 

А Вам ли ще е скъпа мисълта,

Че никой не прониква по-дълбоко

От мене на душа Ви в пропастта?