Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Елена Николова

Източник: Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Отплувай, моя бледна пролет,

запей от кораба си бял,

не слушай, че назад те молят

слова на обич и печал.

 

Върни се ти у родна пристан

под многоцветни небеса,

де в радост е денят разлистен,

нощта — в блаженство и роса.

 

Невинна, волна като славей

живей по вейки и треви,

допей последното прощавай

и всичко друго забрави.

 

За тебе чужд бе моя север,

покой заслушан тук цари,

приспивни призрачни напеви

шумят в бездънните гори.

 

Завей ли северният вятър

из твойте южни лесове,

не спомняй в песента позната,

че с горест някой те зове.

Край