Теодор Траянов
Далечен живот

По тихите нощни поляни,

по тихата синкава шир,

понисат се възгласи странни,

на деви из призрачен вир.

 

Тук нищо не казва кои са,

ни име, ни техния род,

но в грейнал из къдрите бисер

занизва се спомнен живот.

 

Не са ли те нощния повей

на лес, в езера отразен,

не съм ли у сънища нови

попаднал нечакано в плен?

 

Не са ли те болката скрита

на скъп неизпълнен завет,

напразно се моля и питам,

аз няма да чуя ответ.

 

А горе, в пустините, плава

спокойният звезден керван,

не търси ни сън, ни забрава,

ни спомен, едва ли живян.