Теодор Траянов
Въпрос

Спомни си как с детски привети

посрещнахме с тебе деня.

А напаст внезапно ни слете

за някаква тайна вина.

 

Не питай за бурята глуха,

за нашия плач на брега,

но виж, че над мрачната разруха

издига се светла дъга.

 

Да станем от гроба, да идем

под нейния странен отвор,

по багрите кърви ще видим,

що капят от смъртния взор.

 

Да вдигнем очи без омраза

към вечното нямо небе,

да питаме кой ни наказа,

сърцето виновно ли бе?