Теодор Траянов
Скитнишка балада

Аз бродех самин и безпътен,

от лес неизброден пленен

мил образ, далечен и смътен,

лъстеше отвред отразен.

 

Видях, че над извор се свежда

от гръм поразена бреза,

и сякаш смъртта си оглежда

в последната своя сълза.

 

Запях самодивската песен

за скитник, с луната венчан,

и вместо брезата — унесен

познах самодивския стан,

 

измолих й билките странни,

сърца да отключвам навред,

но мойто до гроб ще остане

заключено с гордост и лед.

 

Днес бродя самин и безпътен,

от лес неизброден пленен,

мил образ, далечен и смътен,

отвсъде лъсти отразен.