Теодор Траянов
Песен без думи

На брат ми Стефан

Аз нося в душата си песен,

печална, нечувана още,

и чезна безпътно унесен

от сетното чудо

на лунната синкава нощ —

о, сън без пробуда!

 

И отглас не търся, участие

не търсил съм нивга, и знам,

че моята горест и щастие

по пътя безлюден

докрай ще износя, но сам —

о, сън без пробуда!

 

Кому ли душа ще пришепне

последни слова: лека нощ!

Когато в умора се сепне

из черна прокуда

до прага на вечен разкош? —

О, сън без пробуда!