Теодор Траянов
Вечер

Полека вечерта потъва

сред тънки румени вълни,

раздиплен полумрак обгъва

далечни сини планини.

 

Поля безкрайни потъмняват,

вковани в странна пустота,

ресници звездни затрептяват

в диха на ангелска уста.

 

Дълбоко дреме тъмен запад,

сърцето непробудно спи,

неволно тихи сълзи капят,

скръбта полека се топи.