Теодор Траянов
Горско видение

В гората витае прозирно видение,

над чело — корона от нощни листа,

задгробно блещукат очи замъглени,

молитва немее на мъртви уста.

 

Низ граните трепват невидими жици,

аз моята първа молитва познах,

и погледът бавен на синя зорница

над мен се възпира, невинен и плах.

 

И всичко полека изгубва се в мрака,

над мене въздишка на ангел замря:

над нашата участ око не заплака,

над гроба ни никой с молитва не спря.