Теодор Траянов
Спомен

Внезапно очи притъмняха,

а още далеч бе смъртта,

когато пристъпихме плахо

в алеята с жълти цветя.

 

Спомни си как нашите стъпки

веявица бърза покри,

разлъка с изстинали тръпки

в сърцето въздишките скри.

 

Ний мрем оттогаз в изнемога,

дели ни сломеният мост,

и чакаме с поглед към бога,

ответа на тъжен въпрос.