Теодор Траянов
Първият сняг

Ти виждаш как пролет

безследно премина,

как червей дълбае

под всяка скала,

че вкусена радост

прецъфна и гине

и горко въздъхват

треви и стебла.

 

Ти виждаш как плахо

низ облаци светва

изгряла зорница

на свят благослов,

а властната есен

орисана клетва

дописва над гроба

на първа любов.

 

Ний виждаме всичко,

безмълвно покорни,

след някакво чудо

унесени пак,

докле не загаснат

сърцата ни морни

в приспивната песен

на първия сняг.