Теодор Траянов
Последен бисер

Отдавна, в страните мечтани,

ти дойде с утеха при мен,

превърза сърдечните рани,

целуна певеца ранен.

 

И ангел невидим подаде

огърлици бисерни нам,

а погледа в поглед подкладе

орисан небесния плам.

 

Поведох те чиста невеста

тогава пред божий олтар,

там чухме най-радостни вести

и пихме най-чуден нектар.

 

Днес плачат край нас кипариси,

покрити със тежка слана,

и питат за чудния бисер,

за светлата наша страна,

 

че есенна тъжна разлъка

последния бисер ни взе

и сянка на вечната мъка

прегръща тук наште нозе.