Теодор Траянов
Среднощно видение

Полунощ настъпва тиха,

полунощ отмерва звон,

бегли сенки зачестиха,

плахи, бързо се стаиха

по скалист, таинствен склон.

 

Лес бълнуващ проговори

из бездънна сънна паст,

мигом зарница разтвори

буреносни кръгозори,

пламна процеп — огнен яз.

 

Хала пори тъмнините,

стенат зъбери, скали,

еква бран из равнините,

светват пролези прикрити,

звънват вражески стрели.

 

Втурват се пълчища бързи,

блясва броня, щит и меч —

гръм земя с небето свързва,

мълнията, огнен бързей,

освети неравна сеч.

 

Секва звън! Назад се вдава

бронзов строй пред строен враг,

строг и тъмен проечава

рев на лъв — за бранна слава!

Рев на лъв из роден стяг!

 

Бог отсъди! — Повалени

рухват бронзови стени,

облак чер разкъсан стене,

бягат войни, устремени

къмто родни планини.

 

Трижди се небе разтвори,

прижди спусна жар и плам,

към обезумели взори

тръбен повик проговори

за позор, за вечен срам.

 

Мигом се безумци спряха

в дъжд и задух разжарен,

слаби роби възридаха,

своя боен стяг видяха

над врази възпламенен!

 

Силни боже, не оставяй

бранна чест под вражи крак!

Строг, предсмъртен проечава

рев на лъв! — О, бранна слава!

Гине, гине роден стяг!

 

Де витязи беззаветни?

Нигде мечът не блести!

Яростно небе разсветне,

стенат дъбове столетни,

гневно черен бич плющи.

 

И пълчища ужасени,

взрени в гневни висини,

милост! — вият на колени,

стават, бягат устремени

къмто родни планини.

 

Полунощ отмина тиха,

полунощ отмери звон,

бегли сенки зачестиха,

плахи, бързо се стаиха,

по скалист, таинствен склон.

 

Среднощно видение от съдбоносно трагичните години:

1018 — Залез на първото българско царство;

1393 — Залез на второто българско царство;

1913 — Краят на войната срещу турци, гърци, сърби и румъни;

1918 — Краят на световната война; половина България пада под робство.