Теодор Траянов
Прощаване

Простете, родни кръгозори,

простете, родни брегове,

зоват разтворени простори

и свежи волни ветрове!

 

Аз виждам кораба вълшебен

и мачти с бранни знамена,

шуми разпенен морски гребен,

пращят въжета и платна!

 

Зове ме праотецът буден,

в далечни краища пленен,

аз виждам огън златоструен

и своя образ отразен!

 

Аз виждам бели херувими

и храм на странна красота,

аз слушам царственото име

на огнеликата мечта!

 

Зове ме светлата хармония,

на моя сън законът строг,

простете, родни небосклони,

зове сина си моят бог!