Теодор Траянов
Хор на нощните сенки

Ний денем се крием

в задморски предели

и пазим ревниво

среднощния ключ,

заспи ли земята

и запад замре ли —

гасим ний в простора

последния луч!

 

Летим безподслонни

над домове клети,

над мъртви чертози

над пуста страна,

над храма безкраен,

де спят вековете,

покрити от свойте

безброй знамена!

 

Далеко припламват

и гаснат огньове,

вълшебна заблуда

по гибелна шир,

ний, нощните сенки,

печално сурови,

летим да отключим

среднощния мир!

 

Летим ний към гроба

на първия лебед,

възпял на звездите

безкрайния ход,

ний носим в сърцата

проклетия жребий,

безумната жажда

за вечен живот!