Теодор Траянов
Пилигрим в черно

Аз ида от мирове чужди,

залюбен от вилите жрец,

самотник, що бога събужда,

гадател и звезден ловец.

 

Напуснах аз трона спокоен,

но с черната лира в ръце,

с презрение в погледа зноен

и с хлад в разгоряло сърце.

 

Вървя след съдбата и дебня,

всеведущ, всегрешен, всевещ,

на демона химни хвалебни

подел из световната пещ.

 

В кръвта си изгарям на пепел,

с упорство прераждам се пак,

напътник в безброя на слепи

и властник над техния мрак!

 

Безсмъртен в безсмъртната мисъл,

звездите превръщам в мечта,

аз горди слова съм написал

по черния лист на съмртта!

 

Аз страдам, но присмехът злъчен

и бога дълбоко язви!

Върви с мен, о сън неразлъчен,

проклех те, но с мене върви!

 

Духът ми днес всичко прозира,

той молеше, сетне прокле,

той иде, но с черната лира

и с царствено силни криле!