Теодор Траянов
Странен пътник

Гората задрямва и тихо говори

за чакан, но нивга невидений дар,

говори за пътник, сред скръб и умори,

към свойто градиво запътен зидар.

 

Той нощем ще стигне, но кой ще отвори,

ще хлопа, прегърнат от черен кошмар,

на прага приседнал, чело ще обори

и всичко ще зърне, насъне макар.

 

Гората задрямва и думи жалейни

нареждат за пленник в опасна страна,

за кули среднощни, мечти чародейни,

 

за белите щерки на кобна луна,

че сладка измама е техний живот,

съмртта те изнасят, на живия плод!