Теодор Траянов
Празничен химн

О, празник на живота,

усмивка вечно тиха,

прехвръкна твойта песен

над снежни стръмнини!

По гръд животворяща

се преспи разтопиха,

последна скръб повличат

пенливите вълни!

 

Упойващ дъх се носи

над снежните долини,

цветята заслепяват

бълнуващия взор!

А някъде далеко

последна сянка гине,

завети нови блясват

в безкрайния простор!

 

Там вечно млада пролет

за своя път обажда,

през гробницата ледна

на есенния стон!

И горда, многотворна,

душата предугажда

великата загадка

на земния закон!

 

Възпламва в миг причастие

в лазурните съсъди,

изпепелени чезнат

страдание и зло.

Спокойно днес очаквам —

което ще да бъде,

смирено преживявам —

което е било!