Теодор Траянов
Неземен отблясък

Далеко сме с тебе!

В очите ни плува

отблясък неземен,

небесна мечта!

Сред девствена хубост

душата бленува,

за сляпо блаженство

нашепва смъртта!

 

Светът притъмнява,

там негде дълбоко,

децата си скръбни

разпънал на кръст,

ний двама се губим,

далеко, високо,

тук няма ни болка,

ни орис, ни мъст!

 

Ний двама се носим

към своето чудо.

Вълните ни милват

на сетния сън!

О, спете, блажени

деца, без пробуда —

унесено шепне

небесният звън!