Теодор Траянов
Белият кораб

Бял кораб се люлее,

последните мечтания,

тих утренник играе

с напътните платна,

да коленичим с тебе

пред сухите ни рани,

те слънцето родиха

в блажената страна!

 

Чуй, в блясък и величие

запяват небесата,

за плодоносна радост

на животворни дни,

за утро — златна чаша,

за твоя лик в росата,

за ширини безкрайни

на стихнали вълни!

 

Виж, тръгва белий кораб,

откачен от земята,

не сещаш ли, че радост

душите ни спои?

По знамена и мачти

шуми планетен вятър,

благовейни сълзи

чист източник струи!