Теодор Траянов
Хармония

Земята сънно трепва,

разгъва гръд свенлива,

целувката очаква

на първий слънчев зрак,

а нейното мечтание

простора с плам залива,

хор ангели събужда

по син невидим бряг!

 

И като пламнал хищник

се слънцето навежда,

сълзи на чиста радост

във погледа горят,

два бляна възсияват,

опити от надежда,

прегърнати се носят

в надсмъртен вечен път!