Теодор Траянов
Жертвоприношение

Ти чакаше ме кротко,

наяве и насъне,

сред тайната болежка

на овенчаний грях,

ти чакаше спасител

душата да разгъне,

да каже в светло утро:

светице, аз разбрах!

 

Ти чакаше да чуеш

в потока на живота

гласа на брат незнаен,

молба на чист копнеж,

пред своето страдание

да наведеш челото,

на жертвения пламък

душа да отдадеш!

 

Ти чакаше ме кротко,

насъне и наяве,

когато аз залутан

към тебе търсех път,

днес свойта скръбна повест

сърцата си разправят

и в чудотворни сълзи

очите ни горят!