Теодор Траянов
Освободена душа

Аз любя всичко живо,

що светлий лъч заражда,

в скръбта на всички рани

по майката земя,

в блаженството свенливо,

що цвят на цвят обажда,

и в злобното мълчание

на скритата змия!

 

Със знойното величие

на пълноцветно пладне,

и с кротката усмивка

на вечерния час —

душата ми се кичи!

Тя с песен ще открадне

и святата завивка

на всяка черна страст!

 

Живея в живий огън

на пролетта свещенна,

и в образите скъпи

на нейния сън могъщ!

Из тъмна изнемога

душа освободена,

ликуваща се къпе

сред пролетния дъжд!