Теодор Траянов
Привет

О пролет, о пролет,

ти хубост всевечна,

днес в радост превръщай

орисана скръб,

че облак на запад

и песен далечна —

напомнят за образ,

изгубен и скъп!

 

Те спомнят за нощи

със пълно сияние,

за утро, покрито

с горяща роса,

за сънища мъртви

и тежко страдание,

за поглед разискрен

в бездънна сълза!

 

О пролет, о пролет,

детински се смееш,

омая играе

из бистрия глед,

усмивки кристални

нехайно пилееш,

мечти и молитви

посяваш навред!

 

Към свойта безкрайност

ти с песен завличай

на кобни видения

нечакания зов,

на живото утро

венецът да кичи

неземната хубост

на вечна любов!