Теодор Траянов
Скитнишка песен

Събуждам се, край мене

дървета непознати,

по тях се тежко люшка

разкъсана нощта,

като девица зряла

разсъня се земята,

из погледа й никнат

невидени цветя!

 

И ароматна свежест

като сестра ме гали,

аз буден съм! О, боже,

да стихне моя път!

Горяща чучулига

просторите запали!

Цветята, хор приветствен,

за радост ми шептят!

 

О, спомняй си за всичко,

което бе забравил,

сред бурите жестоки

на своя тежък път,

на първий сън, достигнат,

днес радвай се наяве,

и остави сълзите

докрай да изтекат!