Теодор Траянов
Близка и далечна

Тъй близка аз те сещам,

но нявга ми се струва,

че пътища неземни

отвеки ни делят,

че светлата ни обич

над мрачна пропаст плува,

а между нас студена

седи самата смърт!

 

И слушам как бълнувам,

че няма да се върне

часът на красотата

със истината слят,

че нищо не възкръсва,

което смърт прегърне,

че ти с ненавист бягаш

от моя дух слънчат!

 

Но в миг през спомен виждам

душите въплътени

във пролетния образ

на жива, цветна степ,

тогава пак готов съм

да падна на колене

и в божество да вдигам

проклятието в теб!