Теодор Траянов
Полонеза

Защо прекъсна? Нежните ръце,

насън отнети на Психея,

защо отпуснаха се уморени?

Тук вихрове на пламенно сълце,

от скръб и щастие родени,

в едничка реч бих искал да излея.

Да кажат смело в тоя чакан миг

клавишите, тъй горестно смълчани,

какво таи, изгубен в мрак и рани,

на радостта невидения лик!

 

Да трепнат милиони корди,

сърца, опънати над бездна!

Да блесне волята железна

в хармониите горди

на млъкнали вълни!

 

И в свойта яростна стихия

скръбта ми сили ще намери

сълза последна да изтрие!

Психея! Твоя ръст трепери!

Почни! Сред вихрове почни!