Теодор Траянов
Ти слаба си

Ти слаба си, тоз път отвесно стръмен

извежда къмто пустота и мраз,

ти вярваш ли, в което вярвам аз,

ти знаеш ли що значи устрем тъмен?

 

Ще търся там лика на чудесата

сред пеещи съзвездия нощя,

ще сбирам свойте ледени цветя,

по стъпките на дива скръб посяти.

 

Ти слаба си за сетното решение,

за ужаса — да вярваш или не,

но дай ръка! — Кой може ни отне

магията на сънища свещени?

 

Дочакай с мене оня час върховен,

през който пламва вечната душа,

тогаз ще гинат в нейните огньове

скръбта и многоликата лъжа!