Тодор Костадинов
Букет от звезди

За тебе вчера аз набрах

букет от звезди,

пред нищо аз не спрях

за да заблести.

 

Откраднах тайно от небето

докато Луната спеше,

украсих букета със сърцето

което някога туптеше.

 

Сто усилия положих

за да ти хареса,

душата си вложих

за тебе принцесо.

 

Но ти отдавна си далече,

отиде си от мен,

три пъти просто се отрече —

не остави даже спомен.

 

Ала си оставаш знай

моята звездичка —

ще те помня докрай

блещукаща свещичке.

 

Не те мразя, напротив —

уважавам те и те ценя,

дали ти ме мразиш —

дори да е така ще простя.

 

Букета който набрах

няма да ти подаря,

защото сега осъзнах —

на Звездичка звезди не вървят…

 

Ти си знаеш коя си, нали,

знаеш кой съм и аз?!

Надявам се сбъдваш свойте мечти

без болка и с много страст…