Диана Енчева
С устни…

Заведе ме до дебрите на страст.

Такава, непозната. В свойта цялост

душата ми простенваше в екстаз

в насладата си гърчеше се тялото.

 

На струйки се разливаше възбуда.

Очите ми тъмнееха в несвяст.

На себе си ли бях или бях луда?

Дали не бях във нереален свят?

 

Дори и времето замря за кратко.

Заслушано във пулса ни, бе спряло.

Не можех да повярвам колко сладко

е с устни да ме обладаваш цялата…

 

Когато от страстта си се свестих,

когато в себе си аз пак се върнах

звучаха в мене музика и стих…

…Целунах те и те прегърнах.