Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

Палачът, Мариамна[1], днес

от мъката по теб убит е.

Мъстта се стапя в стон злочест

и жал гаси гнева в гърдите.

О, Мариамна, де си ти?

И виждаш ли оттам сълзите?

Дори и Бог да ме прости,

ти пак се вслушай във молбите!

 

Дали е мъртва? Та нима

послушаха речта ревнива?

Гневът ми хвърли мен в тъма

и мечът вдигнат мен убива.

Ти бездиханна си, любов!

Духът ми тъмен не отива

в небето: нито благослов

от Бог, ни прошка той добива.

 

Отнесе в гроба моя смях

жената, с мене трон делила.

Аз сам да стъпча пожелах

цветеца, търсил в мен закрила.

Грехът е мой, и адът — мой;

разруха в мен се е стаила.

Заслужих мъките безброй,

надвили всичката ми сила.

 

1815

Бележки

[1] Мариамна — първата жена на юдейския цар Ирод, която се отличавала с рядка красота и ум. Ирод я заподозрял в невярност и заповядал да я убият. Бел. ред.

Край