Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2019 г.)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

I

О, тази арфа на Певеца-цар,

почитан тук, възлюбен на Небето,

която овенча с божествен дар

самата Музика на битието!

Разкъсани са струните й — скръбно е сърцето.

Мъже стоманени размекна тя,

облече ги с достойнства вместо броня,

в уши шептя и над души трептя —

запали в тях магията на тона.

Тъй лирата Давидова по мощ надмина трона.

II

Тя славата на Царя възвести,

на Бога пя тържествено осанна,

накара всеки дол да заехти

и всеки рид пред нея да се кланя.

Гласът й литна на възбог и вечно там остана.

Но в този свят, макар и вече глух,

Предаността и Любовта живеят

и те зоват копнеещия дух

към звуци, дето сякаш там се реят

в такива сънища, които и сред бял ден греят.

Край
Читателите на „О, тази арфа на Певеца-цар…“ са прочели и: