Читателски коментари (за „Cis moll “ от Пенчо Славейков)

Аз съм музикант и ми беше много интересно да прочета това стихотворение. В него Пенчо Славейков показва не само литературна и философска, но и музикална култура. Поетът е почувствал идеално музиканта — трагедията и триумфа на глухия композитор, който чрез упованието си във „висший слух“ превъзмогва загубата на физическия си слух и музиката продължава да живее в него, достигайки небивали висоти и глъбини…

Искам да поясня нещо за цитираните Бетовенови думи "So pocht das Schicksal an die Pforte "и за заглавието „Cis Moll“, защото срещнах не съвсем верни обяснения в анализи, публикувани в Интернет.

За мото на стихотворението са взети думи на Бетовен (верният им превод е „така съдбата чука на вратата“), които той според свидетелство на своя секретар Антон Шиндлер е казал за прочутата начална тема на петата си симфония. Заглавието означава до диез минор, което не е тоналността на Пета симфония — тя е в до минор (c Мoll). В до диез минор (cis Мoll) е друга прочута творба на Бетовен — така наречената (не от автора) Лунна соната. Стихотворението обаче е идейно свързано не с Лунната соната, а с Петата симфония. Така че изборът на заглавието е по-скоро поетическа волност — може би Славейков се е спрял на този музикален термин заради звученето му, а не заради значението му.

Иво, мн блг за този коментар, изключит ценен за литератор меломан с недостат информираност в коментираната посока:)

Абе отстрани трагедията на Бетовен ни се струва чутовна (музикант губи слух) и такава се е сторила и на Славейков, но истината е, че на нивото на Бетовен музикантът е вече неразривно свързан с музиката и въобще не се нуждае от инструменти, за да я композира с точност и да знае как ще звучи. Не казвам, че му е било лесно, казвам че музиката не му е липсвала по начина, по който ние разбираме това, защото е била част от него.