Екатерина Ненчева
Заглъхна шум…

Заглъхна шум, среднощ е,

а образът мил още

не бяга от очи:

с десница ме обвива,

уста в уста ми впива

и трепетен мълчи…

 

Бледнеят небесата,

усмихва се зората,

но той е все при мен —

и с мене без разлъка,

за радост и за мъка,

остана ще весден!