Екатерина Ненчева
Дълбока нощ…

Дълбока нощ — луната грей

и чезна аз в тъга;

самси така, о, знам копней

и той за мен сега…

        Ела, безумец, изтръгни

        признание — и с плам

        на устните ми прилепни —

        и пий нектар от там.

Ела безумец, въплъти

безумния си блян,

догдето в сладостни мечти

духът ми е пиян.

        Но ти не чуеш моя глас,

        не чуеш! — ах, ела…

        Зефир, донес го тоя час

        на свите крила!…