Екатерина Ненчева
И тихо, с две очи…

И тихо, с две очи,

Ти в миг, като с лъчи небесни,

От сън разбуди моето сърце.

И в рой избликнали лъчи

То трепна сгряно за живот със песни!

 

Но литна ти далеч,

Лъчи изгаснаха в сърцето,

Душата ми угасва в черен мрак…

Ела, ела, върни се веч,

О, първий сън върни ми на сърцето!