Стоян Михайловски
Мотика и топоришка

Една мотика нащърбена,

Изтрита вече, изхабена,

Бе хвърлена незнам къде …

И топоришката й взе

Еднъж да се окайва, да реве: —

— Защо ли ме държат

В студений този кът?…

О, кой ли ще ме отърве

От туй острило грозно и омразно,

От туй страшилище желязно,

Покрито с ръжда и кал?…

Защо да ми огаснат дните

Едновременно със съдбите

На скверний^[1] тоз метал?…

Аз съм от орех топоришка,

И Господ Бог ме е създал

Другарка да бъда едничка

На българска здрава ръчичка!…

Ден доде

Най-после

Да се копае лозе; —

И пъргавий домовладика

Намери вехтата мотика,

Но топоришката извади —

И изгори я,

И замени я,

Със друга, нова!… Люде млади,

Тъз басня значе

Че който плаче

От свойто положенье

В бъда голяма падна — ще, и в грозно униженье!…