Стоян Михайловски
Свинар и дрехар

Един забогатял свинар

                балкански

поискал да се облече разкошно, по граждански,

        и влязъл при един дрехар…

/Това не е за чудене… „Прогледалий слепец

далеко види!“ — казал стар един мъдрец;

и изреченьето не е несправедливо./

Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат,

        дебел и нисък, късоврат

        и едроглав — плашило живо…

Дрехопродавецът грижливо

взел мярката му — на широчина

                и дължина —

облякъл го със най-изящни облекла,

жакети, рединготи и мантела… Но напразно!

За тяло толкоз неблагообразно

        не би се нигде по света

        намерила добра одежда; —

        то не било човешки гръб,

а нещо като сложено кълбо на стълб…

Дрехарят, след като изгубил веч надежда

        да вземе от планинеца пари —

        показал му дюкенските врати

        и рекъл му: — Върни се

от гдето си дошел, и на жена си помоли се,

        като за твоите плещи

и хълбоци — да ти ушие дрешка!

Законодателю, таз басня прочети

и знай, че вред не е една природа човешка.

Например за България не мязат тез неща:

        белгийски устав и закони френски,

        управа шведска и наредби немски,

и други още работи, — добри, но „чуждоземски“.

На българина българска е нужна простота…

                На този час

                        у нас —

от много форми, правила, узаконенья,

        от много процедури и установленья,

        принесени все из далеч, —

до съдник, до съдилище човек не може веч

да доближи!… С манията си за нововъведенье

ний в ново паднахме порабощенье.^[1]